В цъфналата ръж

Идейки си запъхтяна
Вечерта веднъж
Джени вир-водица стана
В цъфналата ръж.

Джени зъзне цяла
Джени пламва изведнъж
Бърза мокра до колене
В цъфналата ръж.

Ако някой срещне някой
В цъфналата ръж
И целуне този някой
някого веднъж ,

то нима ще знае всякой
де, кога, веднъж
Някого целувал някой
В цъфналата ръж!

Робърт Бърнс

Вечерна серенада

Тиха флейта тихо плаче,
тихо пръска тих фонтан -
звуците се сипват в здрача
и отлитат като блян.

Нежен зов, копнеж сърдечен,
сладък миг, така желан.
Звуците затихват вече
и отлитат като блян.

Клеманс Брентано

Приятелите се смълчаха

Приятелите се смълчаха —
ни съпричастие, ни укор.
И в мене, отначало плаха,
узря жестоката поука:

от всички надежди слепи
най-сигурната под небето
не е другарската подкрепа,
а милостта на враговете.

Надежда Захариева

Може би

И аз сломен попитах - и сломен,
най-после чух! То беше, знам, душата,
една вълшебна корда в тишината,
то беше моята душа пред мен,
звучаща тихо: може би...
А слънцето захождаше. В забрава
от страх попитах - и тогава
аз чух най-тихо: може би.

И аз сломен глава на гръд оборих,
но все прострях към изгрева ръце,
с надежда в безнадежното сърце,
и като ехо в себе си повторих,
сломен повторих: може би...
А слънцето се беше скрило вече
и нощ зловеща, близо и далече
със смях понесе: може би.

И аз все чакам! Ето векове
изминаха как гледам в тъмнините.
И аз все чакам! Ето ветрове
до кървав плач ме шибат по очите.
И все повтарям: може би...
Аз чакам слънцето и слънчев блясък,
с очи покрити веч от прах и пясък,
и сляп отдавна! - Може би!

П.К. Яворов