Прости ми!

Едно дете на улицата спря ме
и каза ми с усмивка: ”Добър ден,
познах те, чичо, сниман си до мама.”
Стоеше той, синът ти, срещу мен.
Очите му ме гледаха познато.
То, милото, не знаеше това.
С ръчичката си хвана ми ръката
и рече умолително: ”Ела,
тя, мама, много ще се радва.
Ще видиш татко ми”- ми каза то,
а аз не можех още да повярвам
и цял бях побелял като платно.
Приведох се, целунах му челцето
и казах му, че много съм зает.
Една сълза се стече по лицето -
във младостта си нямах аз късмет.
А то не виждаше, че съм заплакал,
държеше здраво моята ръка.
Преди години - някога във парка -
аз твоята ръка държах така.
Едно дете накара ме да страдам,
тъй, както някога накара ме и ти.
Но то е малко и не осъзнава,
че стара болка в мен се прероди.
Сега не можеш ти да му разкажеш
и аз не мога истината да река,
невинното сърце ще се премаже
узнае ли, че аз съм му баща.
Ще минат месеци, ще изтекат години,
не знам във щастие дали ще порасте,
о, мое мило, мъничко, прости ми,
че те лиших от синьото небе.

Валентин Йорданов

Само сън... Просто сън...

Той никога не я е имал
и никога не е притискал пръстите си
в дланите й още нецелунати...
И никога не е погалвал вятъра
в косите още неразрошени...
Не е усещал от сълзите й
солта в дълбоките си рани...
Не е въздишал със парфюма й,
не го е носил в свойта пазва...

И никога не я е виждал
след залеза, когато с лъскав поглед
тя никога не го е ослепявала...
И никога не я е гледал скришом
от ъгъла, когато тя пресичаше...
И този булевард в сърцето му
не беше оживявал никога...

И никога не се е взирал в хората
да търси нещо от лицето й,
не се е молил на колене
на минувачите да я закрилят...
И никога не се е влюбвал в нея,
не я е чувствал в свойте тъкани...
И никога не е говорил с нея,
не я познава сякаш...

Но тя е в сънищата му,
там, както никога преди,
макар, че никога не я е имал...
Сън. Просто сън. Само сън.
Измислен сън... Но тя е в него...
Тя, както никога преди, е в него...

Искам да те имам целия

Искам да те имам целия:
да са мои
всичките двадесет и четири часа
в твоето денонощие;
аз да срещам първия ти поглед
сутринта;
мен да парят със възторг и страх
мислите, пред друга неизречени;
да въставам срещу твойта упоритост –
и като след бой да се предам
на победителя.
Искам да те имам целия:
все едно
дали си винаги със мене,
все едно дали се срещаме набързо, в кратък миг
(като облаци в безкрайното небе,
от чието срещане светкавица се ражда),
все едно –
стига, като се погледнем,
да се видим чак до дън душа;
и като сме така далече,
че съм цялата тъга и пустота –
да те нося в себе си
като сърце туптящо
и да знам,
че си изпълнен с мен
като със слънце;
и когато ме целунеш
с устни сухи и горещи –
да се завърти вселената
и да изгоря на пепел.

Много ли те искам?
- По-малко не мога

Станка Пенчева

Рисунка

Искам да те нарисувам
не със молив, не със четка,
с устни ще те нарисувам,
с благодарните си устни,
с десет пръстчета възторг...
Ще започна от лицето,
ще опиша крехък профил,
ще наподобя косите
на ликуващ водопад,
ще се върна на челото,
във очите ти ще падна
и на устните ти тънки
дълго, дълго ще се спра...
Искам да те нарисувам...

Владимир Башев

Колко си хубава, Господи!

Колко си хубава!
Господи, колко си хубава!

Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.

Не се измъчвай повече - обичай ме!
Не се щади - обичай ме!

Обичай ме
със истинската сила на ръцете си,
нозете си, очите си - със цялото
изящество на техните движения.

Повярвай ми завинаги - и никога
ти няма да си глупава - обичай ме!
И да си зла - обичай ме!
Обичай ме!

По улиците, след това по стълбите,
особено по стълбите си хубава.
Със дрехи и без дрехи,
непрекъснато си хубава...

Най-хубава си в стаята.
Във тъмното, когато си със гребена.
И гребенът потъва във косите ти.
Косите ти са пълни с електричество -
докосна ли ги, ще засветя в тъмното.

Наистина си хубава - повярвай ми.
И се старай до края да си хубава.
Не толкова за мене - а за себе си,
за дърветата, прозорците и хората.

Не разрушавай бързо красотата си
с ревниви подозрения - прощавай ми
внезапните пропадания някъде -
не прекалявай, моля те, с цигарите.

Не ме изгубвай никога - откривай ме,
изпълвай ме с детинско изумление.
Отново да се уверя в ръцете ти,
в нозете ти, в очите ти...
Обичай ме.

Как искам да те задържа завинаги.
Да те обичам винаги - завинаги.
И колко ми е невъзможно...
Колко си ти пясъчна...

И, моля те, не казвай ми,
че искаш да ме задържиш завинаги,
за да ме обичаш винаги, завинаги.

Колко си хубава!
Господи, колко си хубава!

Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.

Колко си хубава!
Господи,
Колко си истинска.

Христо Фотев

На жена ми

Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и далечен гост.
Не ме оставяй ти навън на пътя,
вратите не залоствай.

Ще дойда тихо, кротко ще приседна,
ще вперя в мрака поглед да те видя.
Когато се наситя да те гледам
ще те целуна и ще си отида.

Никола Вапцаров

Хубаво е всичко да свършва навреме

Хубаво е всичко да свършва навреме –
да напуснеш рано огнището,
преди огънят да е станал на пепеп.
От трапезата да станеш рано –
за да не събираш трохите,
и да отвърнеш очи
преди другите очи да са изстинали.

Не обичам да гледам сухи цветя
и празни чаши...
Не ме докосвай никога без обич.

Станка Пенчева