Той никога не я е имал
и никога не е притискал пръстите си
в дланите й още нецелунати...
И никога не е погалвал вятъра
в косите още неразрошени...
Не е усещал от сълзите й
солта в дълбоките си рани...
Не е въздишал със парфюма й,
не го е носил в свойта пазва...
И никога не я е виждал
след залеза, когато с лъскав поглед
тя никога не го е ослепявала...
И никога не я е гледал скришом
от ъгъла, когато тя пресичаше...
И този булевард в сърцето му
не беше оживявал никога...
И никога не се е взирал в хората
да търси нещо от лицето й,
не се е молил на колене
на минувачите да я закрилят...
И никога не се е влюбвал в нея,
не я е чувствал в свойте тъкани...
И никога не е говорил с нея,
не я познава сякаш...
Но тя е в сънищата му,
там, както никога преди,
макар, че никога не я е имал...
Сън. Просто сън. Само сън.
Измислен сън... Но тя е в него...
Тя, както никога преди, е в него...
Няма коментари:
Публикуване на коментар